Добре ли е да се ползват анекдоти при обучението на възрастни? Мненията са противоречиви. Според някои автори използването на хумор може да бъде опасно.

Моят опит показва, че подходящо подбраните и адаптирани анекдоти, могат успешно да се ползват поне за 3 цели:

– Да се енергизира публиката;

– Да се възстановява контрола върху вниманието;

– И най-важното – в подкрепа на учебните цели.

Аз използвам анекдотите за представяне на идеи и като кратки бизнес казуси. Ето един пример от курса „Управление на финансите в ИТ“.

Обсъждат се капиталните разходи. Съществените им характеристики са, че представляват инвестиция, чийто ефект се измерва за повече от един счетоводен период (12 месеца), обикновено са еднократни разходи и се амортизира също за повече от един счетоводен период .

Анекдотът е:

Счетоводител чете на малката си дъщеричка приказката за Пепеляшка. Когато стига до превръщането на тиквата в златна каляска и отново в тиква, момиченцето пита:

„Татко, този актив как ще го отчетем – като дълготраен или като краткотраен актив?“.

Тук искам от курсистите да отговорят на въпроса на момиченцето, вместо счетоводителя от анекдота.

Прилагането на определението за капиталови разходи показва, че тиквата е била актив с висока стойност – златна каляска, много кратко време – само една вечер, следователно не може да бъде дълготраен актив.

Обратните връзки от обученията показват, че балансираното използване на анекдоти се приема добре. Прекомерното използване на анекдоти обаче се възприема като „олекотяване“ на материала.

О. Дренски