Ефективната комуникация в глобален екип трябва да отговаря на едно основно изискване- да бъде възможно най-ясна. На практика, ако липсва необходимата подготовка, се получава точно обратното- колкото по-глобален е екипът, толкова по-голяма е вероятността от недоразумения. Това е така, защото, по известната аналогия на Г. Хофстеде, националната култура е „софтуер на ума“- колективна настройка, която отличава членовете на една човешка група от тези на друга“.
Обученията по междукултурни различия и в частност „Комуникация в глобален екип“ на Училище за бизнес компетенции, помагат за разбирането на този „софтуер на ума“, както при другите, така и у нас самите.
Мениджърите, управляващи глобални екипи е необходимо да развият междукултурна компетентност, която да им помага да разбират нагласите и възгледите на хората, с които работят, но също така да си дадат сметка за собствените си възгледи. Способността да разбираме и адаптираме собственото си поведение намалява рисковете от недоразумения и съответно увеличава ползите от работата в глобален екип.
Изведени са някои основни аспекти, с които трябва да сме наясно и да се съобразяваме, когато ръководим глобален екип, тъй като те оказват непосредствено влияние върху работата на екипа. На базата на стила на комуникация говорим за високо и ниско контекстни култури. (Hall, E.,1983).
При ниско контекстните култури се наблюдава логиката: „Кажи каквото мислиш и мисли това, което казваш!“ Цени се бързото постигане на резултат, функционалността, директната комуникация, неформалното отношение. Съобщенията на тези хора, е сравнително лесно да се разберат. Дали е лесно да се приемат, е друг въпрос. Обикновено целта на казаното не е да обиди, а по-скоро да бъде честно и лесно разбираемо. Когато се отправя критика, тя е отправена към идеята или представянето, не към човека. Негативната обратна връзка се дава без заобиколки, „нищо лично“. Въпреки това, „нищо лично“ е безсмислена концепция във висококонтекстните култури, където „всичко е лично“ (Blagoev, 2010). В тези култури негативната обратна връзка трябва да се поднася меко и дипломатично. Критиките, както и похвалите, впрочем, се дават на „четири очи“. При високо контекстните култури се изисква умението да се „чете между редовете“. Цени се формалната комуникация и по-бавния ритъм на работа, за да могат да бъдат изградени добри отношения.
Когато сме наясно с тези особености, става по-лесно да разбираме и практики на комуникацията като даване на негативна оценка– директно срещу индиректно, начин на аргументиране „от общо към частно“ или обратно, стил на управление- с повече автономност или по-авторитарен, взимане на решения– консенсусно или еднолично; принцип на изграждане на доверие –базирайки се на резултати от изпълнение или мотивиран от лични отношения. Тези и много други важни аспекти на екипното взаимодействие – изразяване на несъгласие, приоритети в организацията на времето, допълват обхвата от важни теми за комуникацията при работа в глобален екип.
Как да избегнем неефективностите, като водим ясна и смислена комуникация и постигаме продуктивност в глобални екипи?
За начало е добре да въведем правилото на 3-те повторения“ за успешна комуникация на ниско-контекстните култури:
- Ти говориш ясно и изчерпателно.
- Аз повтарям ясно какво съм разбрал.
- Двамата уточняваме недоразуменията, за да избегнем ненужни дебати.
Ще се чувстват ли добре всички с този начин на комуникация? Разбира се, че не. Поне не в началото. Но се връщаме там, откъдето започнахме- ефективната комуникация в глобален екип трябва да отговаря на едно основно изискване- да бъде възможно най-ясна. Това не би било възможно, ако всеки продължи да комуникира по „своя си начин“.
Мениджърът е този, който е отговорен да изгради екипна култура, в която правилата са ясни и се отнасят за всички. Да работи с хората си, като окуражава тези, за които е ясно, че ще срещат затруднения, да се изразяват директно и свободно и да не приема мълчанието за съгласие. Да помоли онези, които са твърде директни да се съобразяват с изказа си, напомняйки, че целта на екипа е хората да се срещнат по средата и това няма да стане без всеки да положи някакво усилие.
Впечатляващо големият брой примери на провалени опити за работа в международна среда доказва, че все още няма достатъчно пълноценно осъзнаване за това колко е важно да можем да се разбираме правилно. Проучване на IBM през 2002 г. показва, че т.нар. културна некомпетентност е сред трите основни причини международни мениджъри, както и международни сделки да се провалят. Липсата на тази компетентност е посочена и като причината да не се случат 65% от планираните сливания и придобивания на компании.
Така че, ако не искате да сте част от тази статистика, заповядайте в курса „Комуникация в глобален екип“ на Училище за бизнес компетенции, където в дълбочина обсъждаме релевантните аспекти в междукултурната комуникация, които водят до успешни резултати в бизнеса.